В началото на Ноември си сътворих едно приключение, за което искам да разкажа сега, но за да го направя трябва да изясним някои термини. 🙂

Среден формат – в интернет можете да изчетете тонове за това какво представлява формата. Накратко всичко над 35мм филм (или в дигитален аналог Full frame размер на сензора) е среден формат. Както може би вече знаете, снимам изцяло на Fuji, можете да разберете защо, като прочетете тази страхотна статия на едни страхотни фотографи – сем. Иванови.

В началото на 2017г. Fuji решиха да пропуснат 35mm формата (Full frame) и да извадят първата си дигитална камера среден формат – Fuji GFX, сензорът и е 4пъти по-голям от този на стандартната X системата (APS-C)

И тук идва интересната част. Какво ни дава по-големия сензор?

Освен очевидното, което за моя начин за снимане е безпредметно – резолюцията от 50 мегапиксела, има нещо много специално в средния формат и то си личи най-добре на 120  фотолента. Снимките над 6×6 са просто несравними със стандартния 35mm формат и по-лошото е, че тази разлика трудно може да се обясни. Някои говорят за триизмерност на образа в средния формат, микроконтраст и “усещане”, но за мен най-логичното обяснение е разширен динамичен обхват и перспектива.

Динамичния обхват е способността на филма или сензора да събере на снимката тоналността от пълно бяло до пълно черно – това се вижда при много контрастни ситуации, където по-малкия филм или сензор, просто не показва достатъчно от бялото или черното (бялото изгаря, черното няма тоналност в сенките)

Перспективата идва от площта на медията. Когато се снима в среден формат, просто размера на медията е по-близък до това, което виждаме – оттам всичко в снимката се променя като картинка. Просто е по-близо до това, което виждаме с очите си.

Ето и един малък пример. Едната снимка е във формат APS-C, другата е в среден формат.

Снимките са снимани с приблизително еднакви като милиметри обективи и светлинни условия, за да са почти идентични, разгледайте ги добре и решете за себе си коя е Ви харесва повече. Задължително кажете и на мен 😉

ВВеднъж среден формат, винаги среден формат – това е проклятието. Щом започнах със снимането в среден формат на филмовата ми камера, просто не издържах дълго преди да се реша на стъпката наречена Fuji GFX и изминалия Ноември посетих официално представителство на Fuji в Турция. Снимането среден формат, винаги ще си остане специфично, но именно това е и интересното.

2018 ще бъде добра година за снимки! 😉