Хубавото на това да се занимаваш професионално с фотография е, че винаги може да оправдаеш покупката на скъпа техника с работата. Този път обаче, покупката на Nikon P900 беше свързана единствено и само с любопитство, доста скъпо любопитство. 😀

Последният път, когато си купувах апарат “със zoom”, беше когато си купувах легендарния Canon A80. След dSLR революцията, всички забравиха тотално за този вид камери, а “апарат със zoom” стана израз, символ на несериозност, докато накрая този вид апарати бяха тотално заменени с камерите на телефоните (доколко успешно е друг въпрос). В последните няколко години обаче, всичко се промени и производителите замениха играта на мегапиксели с такава “на zoom”, защото когато стане въпрос за оптичен zoom, камерите на телефоните наистина няма с какво да играят.

Но за какво иде реч и защо в момента на практика камерата е изкупена навсякъде, включително и в България?

ZOOM, ZOOM, ZOOM, екстремен ZOOM. Говорим за обектив 24-2000mm или иначе казано 83x увеличение на изображението или в зоната където няма шанс да видите нищо с невъоръжено око.

Направата на обектив с такъв диапазон е наистина страхотно постижение.
Но стига глупости. Какво точно означава 83х увеличение?

Седя си аз на улицата и ми става интересно какво става по това време на телевизионната кула. 4 секунди и хоп.

И малко видео:

Говорим за фотоапарат с ненормално увеличение и адски добра стабилизираща система, който може да снима от ръка на максимален zoom. Да компромис в изобрашението има, но с малките размери на този сензор е постигнато изключително много.

Под капака имаме:

– 16 mpix сензор (1/2.3 in.) с изключително глупавата според мен резолюция от 4608 x 3456
– 3 инча дисплей
– Оптичен визьор
– 24mm-2000mm несменяем обектив с оптична стабилизация
– Iso 100-1600+ (не очаквайте чудеса при високо iso)
– Wi-fi
– GPS
– Батерия за около 360 снимки
– Full HD (Включително 1086 x 60fps)

За кого е този фотоапарат?

1. Професионалистите
Този апарат определено няма да се хареса на “сериозните” dSLR маниаци, които още не могат да преглътнат равнопоставеното положение на безогледалните системи. Ако го дадете на някой, свикнал “да плющи” на full frame, то най-вероятно ще Ви сподели че това е тотален боклук. Аз обаче нямам предразсъдъци и мога да снимам с всичко, стига резултатите да ми харесват. Признавам, че подходих ДОСТА скептично, защото P900 не снима RAW. Видно е че са пропуснали тази опция, за да има развитие в бъдещите модели, но така несъмнено засилват още повече скептицизма у фулфрейм порнистите. Истината е, че камерата прави напълно прилични и доколкото е възможно остри JPG файлове, а голямата резолюция дава известно поле на развитие за обработка. Там където според мен P900 ще пробие при професионалистите е видеото, защото камерата снима доста впечатляващо Full HD.

2. Останалите
Принципно, може да ви свърши работа за фотоапарат-пенкилер, но има и доста по-добри е евтини варианти. Това си е специфична фотоапарат и за да се използва максималното, трябват известен набор от технически познания, защото в противен случай, разочарованието може да е голямо.

Струваше ли си?
Открих, че P900 всъщност е доста прилично допълнение за street фотография. Въпреки че не може да се сравнява с малкото ми Fuji XE-1 като светлосила и компактни размери, камерата има приложение за street, там където има нужда от дистанция и дискретност.

Ще го ползвам ли за сватби?
Никакъв шанс. Не снимам с нищо, на което пише бленда повече от 1.4 😀

Ето и една малка галерия със сниманото до момента.