Статбената фотография е изключително отговорно занимание. За 15 години снимане и над 200 сватбени събития дойде време да ударя спирачките, поради много причини, най-голямата от които е – тотален стрес. Не мога да опиша колко кошмара съм имал, че съм се успал за сватба, забравил съм сватбен ангажимент, отивам на сватба – но не са заредени батериите, нещо е станало с картите памет (снимките ги няма), става объркване и не мога да снимам. Тези от Вас, които знаят повече за сънищата, знаят – че докато сънуваш, не може да правиш някои действия – като например да включиш/изключиш лампа и от опит най-вече – да видиш основни настройки на фотоапарата – което се превръща в кошмар сънуван отново и отново. Истината е, че като сватбен фотограф трябва да дадеш 100% от себе си, абсолютно всеки от тия 200 пъти – дори и артист може да се изложи на преставление, сватбените фотографи нямат този лукс – такова събитие не се повтаря никога. И след тези 15 години и толкова доволни хора, трябва само един “недоволен”, който да иска да “направиш фотошоп на контактите, в панеления блок”, за да се замислиш – струва ли си? Струва ли си да даваш всичко от себе си, включително и здравето, да си причиняваш всичко това за абсолютно всеки? Истината е че… НЕ, не си струва. Сватбената фотография ме срещна с много страхотни хора, с които съм приятел и до днес, заведе ме на страхотни дестинации в България и извън нея, дадох всичко от себе си, инвестирах всичко обратно в техника и знания, но само един е достатъчен да не го оцени. Най-смешното е, че в момента съм в най-добрата си форма (като знания и техника), но колкото по-дълго става времето, в което не снимам сватби, а само събития и фотосесии, толкова повече няма как да си го причиня отново. Продължавам да снимам, само че както в началото – от чист кеф, не като задължение и изобщо не ми липсва препускането, топящата жега на лятото, паник атаките,  непрестанното усещане в цялото тяло, “бяла роза”, “It’s my life” и “I was made for lovin’ you”. Хубавото е, че както се смях с Йолина от Швейцария, в момента положението не е както 2008-ма година – “Ти обикновен фотограф ли имаш или Любенов”,  за това дерзайте… 😉

Любо